Спомени от детството

„Детство мое , реално и вълшебно ,
детство мое , така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия ,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое , на ръст едноетажно,
детство мое , за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Все се мъча света да огърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.“